БУТ —Речник на българския език — алтернативна версия
БУТ1, бу̀тът, бу̀та, мн. бу̀тове, след числ. бу̀та, м. 1. Мускулестата част от крака на животно или птица от коляното до хълбока. Старецът прекара гребена по широкия гръб на черното животно, хълбоците, бутовете и беше започнал да пощи опашката. Г. Караславов, Избр. съч. V, 154. Сега вече пък другият вълк бе впил зъби в шията на елена, а първият хапеше бутовете му. О. Василев, ДГ, 49. // Месо от горната част, обикн. от задния крак на заклано живото. Наближаваше Коледа... Мъжете пък колеха прасетата, правеха кървавици, пушеха бутове и приготвяха зимнината. Г. Дръндаров, ВЗ, 9. Майката.., слезнала долу и отрязала едно късче от бута, опекла го и го поднесла на госта си. Ив. Вазов, Н, 31. Свински бут. Пушен бут.
2. Разг. Мускулестата част на крака на човек от коляното до хълбока; бедро. Когато тупна на земята, той се прекатури на лявата си страна и изохка — нещо го парна в бута — ножът, обърнат с острието нагоре, беше се забучил надълбоко. Г. Караславов, ОХ II, 197-198. Той беше ходил на Мора-кавгасъ, имаше белези по лицето си от ножове и два куршума неизвадени в бутовете си. Ц. Гинчев, ГК, 37.
— Тур. but.