БУТАЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

БУТА̀ЛО, мн. -а̀, ср. 1. Техн. Прикрепен за прът метален или кучуков кръг, който се движи в цилиндър, опирайки се плътно в стените му, като всмуква или изтласква въздух, друг газ или някаква течност. От карборатора бензиновите па̀ри влизат в цилиндрите на мотора. В тях има бутала.., които се движат нагоре и надолу. Когато се качат нагоре, буталата сгъстяват бензиновите па̀ри. К, 1963, кн. 2, 28. Скоро на вратата се появи и самият собственик, мистър Чан-ли. В ръцете си държеше дълга пръскачка, опъна буталото ѝ и започна да пълни въздуха с тънки струи от някаква вонеща течност. Ал. Бабек, МЕ, 129. Автомобилно бутало. Тракторно бутало.

2. Буталка (във 2 знач.).