БУТОНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУТО̀НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бутон (в 1 знач); малък бутон. И той натисна силно и продължително бутончето на звънеца. Д. Калфов, Избр. разк., 349. Влезе Петър, напипа бутончето на стената и запали лампата. И. Петров, НЛ, 75. Станкул дори не помисли да завърти бутончето на апарата и машинално да го нагласи на радио София. Ст. Марков, ДБ, 15. Меките кресла можеха чрез натискане на едно бутонче да се превърнат всяко поотделно в лежащ стол. Г. Белев, КВА, 37.