БУФЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

БУ̀ФЕР м. 1. Приспособление към вагон, локомотив, кораб, автомобил и др., предназначено да пружинира при удар, за да го омекоти. Очите на хиляди любопитни хора бяха вперени във вагоните, които, бавно, като се блъскаха лекичко в буферите... се заковаха по средата на перона. Г. Караславов, ОХ IV, 153. На края челният ледоразбивач бе обграден с буфери, омекчаващи всеки евентуален удар при сблъскване с ледове и скали. Ст. Волев, МС, 65. Градът беше близо... чуваха шумовете му — локомотивна свирка някъде към гарата, отчетливо чаткаше на вагонни буфери, клаксон на автомобил. П. Вежинов, ДБ, 56. Дрънкаха веригите, буферите изтракаха и влакът бавно потегли. Н. Тихолов, ДКД, 18.

2. Металическо колче в долната вътрешна страна на външно крило на прозорец, предназначено да предпазва стъклата от счупване.

— Англ. buffer.