БУХАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУ̀ХАЛ м. 1. Едра нощна граблива птица от разреда сови, която обитава стари гори, запустели места и развалини и унищожава предимно мишковидните гризачи. Strix bubo. Стъмни се съвсем. Далече нейде избуха бухал... П. Бобев, ГЕ, 112. — Болярите и властелите са наши врагове. — Кулите им ще разрушим до основа,.., прилепи и бухали да свият гнезда в пустошта! Ст. Загорчинов, ДП, 326. Навред е глуха тишина / и само бухал, скрит във някой срутина, / сегиз-тогиз бухти. П. П. Славейков, БС, 1896, кн. 4, 238. Бухал забуха в гората, / Милки настръхна косата / — дали йе на зло, на добро / или йе пуста измама? Нар. пес., СбНУ ХLVI, 94.

Прен. Неодобр. а) Назоваване на враг на прогреса, науката, културата, свободата. Не цанковистите ли искаха да предадат народните учители напълно в ръцете на селските думбази и бухали? Г. Георгиев, Избр. пр, 212. Тия стари бухали затуй извършиха преврата си през лятото, та ние да си гледаме кърската работа, а те хубавичката да се нагласяват върху охлузения гръб на чича! Г. Караславов, ОХ IV, 311. По-напреде в Копривщица, събрали са биле няколко мрачни бухала: Хеким Спас, Хаджи Ралли Каравелов,.. и пр., които като гледали, че младите са вирнали глава, помислили да предадат работата на правителството. З. Стоянов, ЗБВ I, 342. б) За човек, обикн. жена с много разрошени коси.

2. Простонар. Измислено страшилище, с което се плашат децата; буба (Н. Геров, РБЯ).

◊ Да ти буха бухал на комина! Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Да умреш и да ти опустее къщата.

— Друга (диал.) форма: бу̀хел.