БУХА̀ЛЧИЦА

БУХА̀ЛЧИЦА ж. Умал. от бухалка; малка бухалка. Три девойки платна белят, / та хвърлили с бухалчица, / удария сури елен. Нар. пес., СбБрМ, 116. Под навеса седеше жена му и с къса бухалчица очукваше недоовършан пшеничен клас. Г. Караславов, СИ, 174.

Списък на думите по буква