БУХАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУ̀ХАНЕ¹, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бухам1; бухтене1, бухукане. Спря се до едно дърво, ударено от гръм, и се ослуша.., чу наблизо зловещо бухане: — Бух, бух, бух! А. Каралийчев, ПС, 136.

БУ̀ХАНЕ², мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бухам2 и от бухам се. Ние прокрадвахме погледи назад, за да видим знамето. То продължаваше да се люлее, макар да се чуваха буханията на секирите. Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 121, 2.