БУХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
БУ̀ХВАМ2,-аш, несв.;бу̀хна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бу̀хнат, св. Разг. 1. Прех. Изведнъж или веднъж удрям или блъскам силно някого или нещо. Чукахме с брадвата оттук-оттам. Опреше ли ни се, помагаха ни камъните. Избирахме някой едър гранитен къс, колкото да го повдигнем, и бухвахме с него пъна. Кр. Григоров, ОНУ, 53. Мене ми беше много радостно, че бе дошла и тя у нас, исках да направя нещо — да извикам, да бухна някоя паница и току бухнах с юмрук по гърба братовчеда си Крум, който седеше до мене. Д. Талев, СК, 75. Поглеждах след това към мътното малко прозорче с надвиснали паяжини, в което изпрашената котка, промъкнала се между краката ми, бухваше главата си, замаяна от светлината. З. Сребров, Избр. разк., 137. И, преди мющерията да се усети, Босната нахлузваше шапката на главата му и бухваше отгоре — да я намести по-добре. Ст. Чилингиров, ПЖ, 3. В това време току бухна вратата Петьо, извика радостно и се улови за полата на майка си. Кр. Григоров, Н, 168.
2. Непрех. Изведнъж, внезапно падам със сила някъде. То не е страшно, ама ако някой бухне в реката, може и да се удави! — каза Веселин нерешително. П. Вежинов, СО, 59. Полетял, запреплете / нозе висок низам и бухне изревал. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 260. Леле, Маро, сърце мое, / али знаеш, ал паметвиш, / кога падна, кога бухна / от скалата. Нар. пес., СбНУ ХI, 19.
3. Непрех. За снаряд и под. — издавам изведнъж или веднъж глух, тъп звук или шум. Нейде близо бухна снаряд, къщата се затресе и прозорците звъннаха тревожно. Хр. Смирненски, Съч. III, 198. Стъпките на моряците още не бяха заглъхнали, когато откъм "Ростислав" бухна артилерийски залп. Д. Добревски, БКН, 126. бухвам се, бухна се страд. от бухвам в 1 и 2 знач.
БУ̀ХВАМ СЕ несв.;бу̀хна се св., непрех. Разг. 1. Изведнъж се удрям, блъсвам силно в някого или в нещо. Вървим си ние с братлето по булеварда, потънали всеки в своите грижи, и изведнъж — бух! Бухна се един човек в мене. Чудомир, Избр. пр, 56. Бухнах се във вратата и си нараних коляното.
2. Изведнъж се хвърлям или падам със сила някъде. Иван безстрашно се хвърляше в морето от най-високата площадка на моста. Дългото му загоряло тяло се извиваше за миг като дъга във въздуха, бухваше се и пенеше водата. Л. Галина, Л, 112. Но сляпото конче се бухна в един хендек и падна в кошовете. Наке се бе заплеснал в пазарлъка с една жена, когато стана това. Кр. Григоров, ТГ, 111.
3. Изведнъж, внезапно влизам, нахълтвам някъде. Тичешком Цена премина разстоянието до общежитието, изкачи две по две стъпалата на стълбището и се бухна задъхана в стаята. Б. Болгар, Б, 45. Мисли, гледа, па току се бухне в някоя крива-лява уличка. Ил. Блъсков, Китка VI, кн. 16, 5. Я се бухна право в отворената врата. Ст. Даскалов, СЛ, 334.
◊ Вземи единия, бухни другия. Разг. За хора или предмети с еднакви недостатъци.
БУ̀ХВАМ3, -аш, несв.;бу̀хна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, бу̀хнат, св. 1. Непрех. За тесто — издувам се, ставам по-обемен при втасване или при изпичане. Самунът беше бухнал една педя и мек като памук. И. Петров, НЛ, 106. Ще прави кейк, а за да бухне кейкът, трябва ѝ силен огън. △ Козунаците бухнаха. △ Сладките бухнаха.
2. Непрех. За коси, косми, пера — стоя свободно, непригладено, неприбрано или по-обемно, повдигнат, издут нагоре. Тя вървеше между овошките.. Ръченикът ѝ беше се изхулил и косата ѝ беше бухнала. Й. Йовков, СЛ, 104. Измита тази сутрин, подрязаната ѝ коса беше бухнала и често падаше над очите ѝ. Ст. Марков, ДБ, 112. Изпод ярко червеното ѝ кепе бяха бухнали на челото ѝ черни къдрици, а отзад се спущаха чак до нейния тънък кръст дебели плитки. Д. Талев, СК, 19.
3. Прех. Правя коси да стоят свободно издути по-обемно, буйно. Тя бухна косата си над челото.
4. Прех. Разг. Придавам издута форма на нещо. Бухни повече ръкавите на роклята.
5. Непрех. За растение, растителност — израствам буйно и нависоко с много листа, цветове, или в голямо количество. Сред лехите скоро ще бухне зелената трева. ВН, 1961, бр. 2991, 1. Мислиш си: пак ще дойде неминуемо пролетта, пищно ще разцъфнат дърветата, ще бухнат житата. П. Михайлов, ПЗ, 160. Дръвчетата, напъпили още през март, бухнаха в цветове. А. Гуляшки, Л, 426. Една заран, залутан в поле‑
то, / влязох в пояс, отрупан със цвят. / Бяха бухнали всички салкъми — / аромат, аромат, аромат. О. Орлинов, П, 101.
6. Прен. Непрех. С предл. в, от. Изпълвам се, покривам се с буйна растителност. Малката полянка пред входа бе бухнала от бъз, къпинак и глог. Ст. Загорчинов, ДП, 386-387. Беше хубав, слънчев ден. Природата сияеше, бухнала в зеленина. П. Бобев, ГЕ, 89. Поле неизгледно под мене се простира. / Градини бухнали, ливади и нивя. К. Христов, ПП II, 110.
7. Непрех. Изведнъж се разгарям силно, буйно, с високи пламъци. Изведнъж тая светлина се засили, разрасна се, бухнаха пламъци и се понесоха искри. Й. Йовков, ЧКГ, 281. След малко светна огън. Бухнаха игриви пламъци. Елин Пелин. Съч. I, 7. бухвам се, бухна се страд. от бухвам в 3 и 4 знач.