БУХКАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУ̀ХКАВ,-а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е с бухнали, разрошени косми, козина; бухлат, бухлав. Наистина животното много приличаше на бялката.., но неговата опашка не беше тъй бухкава и дълга. Ем. Станев, ПГВ, 92. // За коса — който има по-голям обем, който изглежда пухкав, къдрав, рехав или непригладен; бухнат, бухнал. — Тинке .. стига толко си се привзирала! — подвикне ѝ разнежено майка ѝ, като я види как не дига очи от работата си, а тя отметне само бухкави коси и се усмихне. Ст. Даскалов, СД, 236. Тази жетварка имаше къдрави бухкави коси. П. Тодоров, И I, 126.

2. Който на вид е закръглен, издут, но не плътен; пухкав. Едно бухкаво облаче закри слънцето и реката, скалите, гората — всичко посивя. Н. Тихолов, ЛФ, 1956, бр. 8, 1.