БУХЛЬО —Речник на българския език — алтернативна версия
БУ̀ХЛЬО
БУ̀ХЛЬО-то, мн. -вци, м. Рядко. Бухал. След таз присъда, кратичка и ясна, / светулката угасна / и се във вечност пресели, / или, със по-други речи, / в търбуха / на бухля! Ст. Михайловски, NV, 69.