БУХТА —Речник на българския език — алтернативна версия
БУ̀ХТА2 ж. Мор. Малък, добре защитен от ветровете залив в океан, море или езеро. Морето беше сивозелено в бухтите на пристанището. Д. Добревски, БКН, 41. Точно пред носа на кораба остана неголям процент открито море — проливът, през който щяхме да влезем в Мелбърнската бухта. П. Вежинов, ДМ, 27.
— От нем. Bucht през рус. бухта.