БУХТЕЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУХТЀЖ м. Рядко. Глух, продължителен, тътнещ шум от гърмеж, удряне, сблъскване, падане на нещо; бухтене. Изминаха десетина минути. Цялата околност се изпълни с пукот. Изглежда, че селяните се придвижваха към града, защото бухтежът на ловджийските пушки се отдалечаваше. Ем. Станев, ИК III, 209. Услушах се във воя на вятъра, слян с бухтежа на водопадите. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 93.