БУХТЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
БУХТЀНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бухтя2; бухтеж. Някъде в далечината отвреме на реме се обаждаше с глухо бухтене съветската тежка артилерия. П. Вежинов, ВР, 126. Най-после едно бухтене на вода, която пада отвисоко, проби другите шумотевици и достигна до слуха му. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 18.