БУХУ̀ВАМ,-аш, несв., непрех. Остар. и диал. Забухал — бухам1, бухтя1. Няма птички гласовити, / спряха песни кръшни, вити; / само по вечерен здрач / бухалът един бухува / и далеч гласа се чува. Ст. Чилингиров, СБД, 26. "Нощес бухала бухува / цяла нощ над нази." Ц. Гинчев, ДТ, 63.