БУ̀ЧВАМ

БУ̀ЧВАМ, -аш, несв.; бу̀чна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бу̀чнат, св., прех. Рядко. Бу̀ча веднъж или изведнъж; бодвам. Тя поляга на близката сянка под върбите да спи. Едва когато някой я бучне с тояжката, се събуди. Ст. Даскалов, СД, 565. Бучнах няколко стръка мушкато в градината си. бу̀чвам се, бучна се страд.

Списък на думите по буква