БУЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУ̀ЧЕ,мн. -та, ср. Диал. 1. Умал. от бук; малъкбук, младбук. Рекъл царот на буките: "А бе, кой ще се наеме да заптиса насреща оня камъняк, да ми не блести в очите?".. Тогава се изтъпанчило бучето, мъничкото, и рекло на царот: "Я че идем." Н. Хайтов, ШГ, 167.

2. Само ед. Събир. Много млади или малки букове, израсли гъсто на едно място; млада гъста букова гора. Що ми са татан чуе / тука горе в клета гора — / дали ветар буче лови, / или змео али гони? Нар. пес., СбНУ ХLIV, 469.