БУЧЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
БУЧЀНЕ,мн. -ия, ср. Отгл. същ. от буча̀; тътнене, буботене. Те видяха по полутъмното платно на улицата светлите следи от фаровете на колата и чуха засиленото бучене на мотора. П. Вежинов, СО, 95. Някъде надолу, в мрака, се чуваше плясък на вода и бучене на водопад. Ем. Станев, ПГВ, 57. Морските вълни прииждаха с бучене и се разбиваха върху ронливия варовит бряг. А. Каралийчев, НЗ, 97. Постепенно остана само бученето на вятъра, а после и то спря. Л.Александрова, ИЕЩ, 139. Подземно бучене.