БУЧЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУЧЀНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Бучѐне. По шосето мина с бучение тежък камион и само за един къс миг бляснаха в далечината фаровете му. П. Вежинов, ВР, 209. Той продължаваше да спи, но през съня си, без да се събужда, усещаше, че го заобикаля някакъв неопределен шум, едно глухо подземно бучение, което се усилваше с всяка минута все повече. Г. Райчев, Избр. разк. II, 52. Бучението на нощният пожар,.., трещението на сухият материал, огнените конусообразни стълбове от светли искри, които са издигаха до в сини небеса.., поразяваха секиго. З. Стоянов, ЗБВII, 118.