БУЧИНИШ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУЧИНЍШ м. Отровно диво растение с перести листа и високо кухо коленчато стебло, от което се правят цеви. Conium maculatum. В бурен глъхнеха дворове и харманлъци, плетищата не се виждаха от коприва и бучиниш. Й. Йовков, Ж, 1945, 120. Там имаше едно празно запустяло и занемарено ниско място,.. То бе обрасло с бучиниш, татул, коприва,.. и разни други бурени... Кр. Тулешков, НЗ, 62. Шмугваше се [Ленко] зад житните камари, наблюдаваше кой от Паламидовите къде ходи и какво прави, по едно време се свря зад бучинишите в дъното на хармана. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 269.

— Рум. buciniş от лат. bucina 'тръба'. Други (диал.) форми: бученѝш, букемѝш, букинѝш, букимѝш, буконѝш, букуму̀ш, букуну̀ш, бочумѝш, бючюмю̀ш.