БУЮРУЛТИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУЮРУЛТЍЯ ж. Остар. 1. По време на турското робство — официална заповед в писмена форма, издадена от висш държавен служител, или от висше държавно учреждение. Високата порта издала буюрултия до Патриаршията да свика събор, който да уреди положението на православните църкви в Империята. Хр. Бръзицов, НЦ, 97. Днес ще да бъде издадена буюрултия, за да са положи в действие ферманът. С. 1872, бр. 34, 269.

2. По време на турското робство — официален документ, с който се разрешава на някого да отиде някъде или да се занимава с работите си.

— От тур. buyurutu. — Друга форма: буюрунтѝя.