БУЯ̀Нм. Диал. Буйно, тропливохоро, коетосеиграепрезвеликитепости. — Я дай ми, мамо, дебели гримни, / да си излейе на бивлите / ситни синджири, жегли сре‑
бърни, / че щем минем през Кара орман. / Кара орман буян играйет. Нар. пес., СбНУI, 255.