БЪБРЕК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪ̀БРЕК, мн. -ци и (остар.) бъ̀брег, мн. -зи, след числ. -ка, м. 1. Анатом. Чифтен орган у човека и гръбначните животни, разположен от двете страни на гръбначния стълб, чрез който се отделя урината от кръвта. Десен и ляв бъбрек. △ Имам камък в левия бъбрек.

2. Само мн. Разг. Този орган на някои домашни животни, употребяван за храна. Купих телешки бъбреци и ще приготвя соте.

3. Само мн. Ястие, приготвено от такъв орган. Задушени телешки бъбреци. △ Свински бъбреци на скара. / / Разг. Отделна порция от това ястие. Поръчах си бъбреци.

◊ Бял бъбрек. Разг. Овнешки тестикул като закуска на скара. Дако окачи шапката си, седна и викна на момчето: — Митко, шишенце бяло и тури нещо на скарата: бял бъбрек и котлетче. Г. Райчев, ЗК, 24. Плаващ бъбрек. Мед. Бъбрек, който се е изместил от нормалното си положение.

> Плувам (живея) като бъбрек в лой. Разг. Живея богато, в охолство.

— Първобълг. — Други (диал.) форми: бу̀брек, бу̀брег.