БЪБРИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪБРЍЦА м. и ж. Разг. 1. Бъбрив мъж или бъбрива жена. Люцкан не криеше чувствата си към нея и лекомислен и бъбрица,.., говореше за любовта си навсякъде и на всички. Й. Йовков, ПК, 37. Една бъбрица, една уста̀та! Ив. Вазов, Съч. ХХI, 99. Голяма облага няма от един сладкодум бъбрица, ако ще би мъдрувал и най-високи нечта. Й. Груев, СП (превод), 295.

2. Диал. Мъж (жена), който (която) често се сърди и мърмори.

◊ Горска бъбрица. Прелетна пойна птица от семейство стърчиопашки, разпространена в планините, с кафява окраска на гърба и белезникав корем. Anthus trivialis. Горската бъбрица наподобява полската чучулига, но е по-дребна и с по-стройно тяло. Вл. Помаков, ПДП (превод), 76. Полска бъбрица. Прелетна пойна птица от семейство стърчиопашки, разпространена в равнините, с кафява окраска на гърба и кремави гърди. Anthus campestris.

— Друга (диал.) форма: бръбрѝца.