БЪДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪ̀ДНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Пън, който гори в огнището през нощта срещу Коледа. Домакини свят обичай чуват, — / Бъдни вечер бъден празник срещат / с буйно пламнал бъдник на камини. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 99. На Бъдни вечер бъдникът гореше / и вкъщи пред погача, жито, сливи / отправяхме молитвите горещи. М. Петканова, КС, 38. До късна презнощ бъдникът в огнището гори. К. Христов, ПП II, 57.

2. Като собств. Бъдни вечер. Мина Бъдник и Божик, сетне Свети Василий с новата година, Водици и Свети Йоан, и други още по-малки празници,.., гощавки между приятели и роднини. Д. Талев, ЖС, 357. Така в къщата на Хашнови тая Коледа имаше двама души на легло и никой не бе помислил ни за Бъдник, ни за коледари. Ст. Дичев, ЗС II, 702.

3. Пита или баница с пара, която се прави за Бъдни вечер.