БЪЗЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪ̀ЗЕ, мн. няма, ср. 1. Едногодишно тревисто растение, едър бурен с перести листа, дребни бели цветове на съцветия и тъмни зърнести плодове, употребявано в народната медицина; бъзак, бъз. Sambucus ebulus. Защо ти дрейте меришат / на бъзе, на попарено? Нар. пес., СбНУ ХLI, 408.

2. Плодът на това растение.

3. Събир. Много такива растения, израсли гъсто, на едно място. Тук-там на китки на китки се жълтеят изсъхнали бодили и бъзе. П. Бобев, ГЕ, 154-155. Той отмина пристанищните складове и излезе на открития, обрасъл в бъзе и трънаци бряг. Ст. Дичев, ЗС II, 66.

◊ Направям / направя <на> бъзе и коприва някого. Разг. Прен. Небр. Нахоквам, наругавам някого жестоко. Босната и Костаки като зачесаха оня хубосник, началника, само бъзе и коприва го направиха. Безстрашливи хора, брей! Ст. Чилингиров, ПЖ, 151.