БЪКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪ̀КАМ¹, -аш, несв., прех. Диал. 1. Мушкам, въвирам нещо някъде; пъхам. Бъкай, кое де завърнеш. Н. Геров, РБЯ I, 91.

2. Давам някому нещо с измама или, което той не иска; пробутвам, тикам, бутам.

БЪКА̀М СЕ несв. непрех. Диал. Мушкам се, завирам се някъде; пъхам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БЪ̀КАМ², -аш, несв., непрех. Разг. 1. Вря с еднообразен шум; клокам, клокотя. Бобът бъка в гърнето на огъня.

2. За животни, хора и др. — намирам се в голямо количество в ограничено пространство и се движа в него безредно. В една капка само от тая вода, турена под микроскопа, се виждат да бъкат милиарди микроби. Й. Йовков, М, 33. — Два пъти да хвърлиш, стига [риба]. Цяло село ще нахраниш. — Брей! — Тъй му е думата. Ама бъкат, ви казвам, бъкат. Ст. Чилингиров, РК, 157. ● Обр. Мисли една подир друга бъкат в мойта глава. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 16, 6.

3. С предл. от. За място, пространство — изпълнен съм, препълнен съм с множество хора, животни, предмети и под.; гъмжа. Планините бъкаха от въоръжени банди, с всеки нов ден положението ставаше все по-натегнато. А. Страшимиров, Съч. V, 294. На плажа почнах да ходя по-рядко,.. избягвах и новия ресторант, макар че тия места просто бъкаха от момчета и момичета. Ат. Мандаджиев, БЦР, 11.