БЪЛБОТЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЪЛБО̀ТЕНЕ
БЪЛБО̀ТЕНЕср. Рядко. Отгл. същ. от бълботя; бъблене, бъбрене, бълбочене, бълбукане, бълболене. Ето я и Мановата воденица,.., нейните два камъка, които някога така сладко припяваха на речното бълботене, сега мълчат. Ем. Манов, ДСР, 484.