БЪЛБУ̀КАМ

БЪЛБУ̀КАМ, -аш, несв., непрех. За река, поток и др. — тека, изтичам, като издавам еднообразен, равномерен шум без прекъсване; бълболя, бъбля, бълботя, бълбоча. Едва бълбукаше реката долу по каменистото корито, а високо над манастира "Света троица" скалите се розовееха от последните зари на залеза. В. Геновска, СГ, 322. Само водата покрай градината бълбукаше и денем, и нощем все същата песен. З. Сребров, МСП, 22. Водата,.., бълбукаше през два големи чучура и пълнеше коритото за водопой. Ж. Колев и др., ЧБП, 88 // За вода, течност обикн. в съд или затворено пространство — издавам равномерен, пресеклив шум при движение. Крайцерът леко се полюляваше. Водата в трюмовете бълбукаше и плискаше. Д. Добревски, БКН, 112. Когато вдишваше дълбоко пютюневия дим, белите мехурчета в наргилето бълбукаха. М. Марчевски, П, 43.

— Друга форма: бърбу̀кам.

Списък на думите по буква