БЪЛГАРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪ̀ЛГАРКА ж. Жена от основното население на България. Българката е играла твърде важна роля в нашето възраждане, като е предавала на децата си своя роден език. Б. Пенев, НБВ, 11. Я надуй, дядо, кавала, / след теб да викна запея / песни юнашки, хайдушки, /../ да чуят моми и момци / по сборове и по седенки; / юнаци по планините / и мъже в хладни механи: / Какви е деца раждала, / раждала, ражда и сега, / българка майка юнашка. Хр. Ботев, Съч. 1929, 31. Българките са смирени, състрадателни и трудолюбиви. С. Бобчев, ПОС (превод). 58. Цар Мурад Мари думаше: / "Маро ле, бяла българко, / ела се, Маро, потурчи." Нар. пес., Г. Софиянец, П, 86. И на турци думаше: / А бе турци бре глупави, / ставам ли аз кадъна / дору сум чиста българка. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 74.

— Друга (диал.) форма: бу̀гарка.