БЪЛНИКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪЛНЍКАМ, -аш, несв., непрех. Разг. 1. За течност — разклащам се, плискам се леко със слаб шум; бълникам се. Колелата вече се въртят бързо. В издутите търбуси на конете бълника изпитата преди тръгване вода. М. Кремен, РЯ, 193.

2. Рядко. За вода — тека леко и издавам еднообразен шум: бълбукам. Запушваха с пръст и пясък, с камъни и слама, с нови кълчищни чували затъкваха гърлата на пролуките, през които бълникаше вода. С. Северняк, ОНК, 42.

3. Прех. Раздвижвам, разклащам леко течност, съд с течност. бълникам се страд. от бълникам в 3 знач. Колбата се бълника в продължение на 10 мин. до пълно утаяване на йодоформа. Ст. Христов и др., РЛУ, 49.

БЪЛНЍКАМ СЕ несв., непрех. Диал. Бълникам (в 1 знач.). Виното в бъчвата се бълникаше при друсането на колата.