БЪЛНУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪЛНУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бълнувам и от бълнувам се. Ако спеше, спеше с чести прекъсвания, с бълнувания. Й. Йовков, ПК, 200. Борис изпадаше ту в пълно безсъзнание, ту в бълнуване и борба с кошмарните призраци. Д. Димов, Т, 540.