БЪРЗАК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪРЗА̀К¹, мн. -ци, м. Диал. Човек, който умее да работи, да се справя, оправя бързо или да ходи бързо; бърз човек. Танчови бяха едни от най-бързаците. Рядко се е случвало да им захване буря я несъбрано сено, я неизвързана нива. Кр. Григоров, ТГ, 75.

БЪРЗА̀К², мн. -ци, м. Диал. 1. Бързей на река (Н. Геров, РБЯ).

2. Ранен сорт царевица (Ст. Младенов, БТР).

3. Уда̀рник на кремаклия пушка или пищов (Н. Геров, РБЯ).