БЪРЗЕШКАТА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪРЗЕШКА̀ТА нареч. Разг. Бързо, бързешком. И китки се подават бързешката, и сълзи се ронят по бузите. Ив. Вазов, Съч. VI, 125. — Сега! — извика бързешката селският кехая и се завтече. Ц. Гинчев, ГК, 315. Положението на Калитко ставаше неудържимо. Той се хвана бързешката за един клон,.. и тупна на земята. Ив. Хаджимарчев, ОК, 333.