БЪРЗЍЦА

БЪРЗЍЦА1 ж. Само в съчет.: Бърза бързица. Нар.-поет. Жена, която умее да работи или да върви бързо. Кой та, рекъл, синко, научи тъй бързо да тъчеш?" Пък тя рекла: "Кой ша ма научи? Сама самица, бърза бързица. Нар. прик., СбНУ ХХVII, 326.

БЪРЗЍЦА

БЪРЗЍЦА2 ж. Диал. Растение, чиито плодове зреят за кратко време. Зеле бързица. Лук бързица.

Списък на думите по буква