БЪРЗИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
БЪРЗЍЦА
БЪРЗЍЦА1ж. Само в съчет.: Бърза бързица.Нар.-поет. Жена, която умее да работи или да върви бързо. Кой та, рекъл, синко, научи тъй бързо да тъчеш?" Пък тя рекла: "Кой ша ма научи? Сама самица, бърза бързица. Нар. прик., СбНУ ХХVII, 326.