БЪРЗИЧКО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪ̀РЗИЧКО. Нареч. от бързичък. — В гърлото, ей тука, една кост се спряла... — Не плаши се, сестро! Туй често се случва. Бързичко си яла. Ран Босилек, Р, 59. Вървяха бързичко и се оглеждаха на всички страни. Момчета, по-бързичко си гледайте работата. Д. Кисьов, Щ, 100. Вече трети час двамата калугери яздеха по прашния път.. Възрастният постоянно подканяше: — По-бързичко, Игнатий! Няма да стигнем за обяд! Ст. Дичев, ЗС I, 64. Аз бях получил вече спасителна инерция и бързичко се отдалечавах от опасната сграда. Г. Данаилов, ДС, 275.