БЪРЗОРЀК

БЪРЗОРЀК, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който говори бързо; бързоречив. Беше бързорек, та понякога изяждаше края на думите. Кр. Григоров, ТГ, 6.

2. Който има навика да говори много и да казва нещо прибързано, необмислено. Ако попитате сега слатинци: "А кой ви пази имотите?" — селяците ще се поусмихнат, ще се спогледат съучастнически, а в това време някоя бързорека булка ще подвикне: — Че кой? Пункт 38-и ами! Н. Тихолов, ДКД, 56. Това одобрение, явно споделяно от повечето моми, възбужда завист и ревност у оная с гръмовития глас. Каквато си бе бързорека: — И туй ми било песен! — отсича. Т. Влайков, Пр I, 30.

Списък на думите по буква