БЪРЗОТЀВИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Индив. Който се отнася до бързотевица; бърз. Добре ги опознах тия чаркове отпосле .., бързотевичното движение на чомаците — .. просто замаяха детската ми глава и ме изпълниха с някаква смесица от страх. Т. Влайков, ПР I, 147.