БЪРЗЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪРЗЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Диал. 1. Вървя бързо.

2. За река, поток — тека бързо. На брега на една река растяла кичеста върба. Ден и нощ реката бързяла край нея, ронела брега и най-сетне изкопала под върбата дълбок подмол. Хр. Пелитев, ХО, 141.

БЪРЗЯ̀ СЕ несв., непрех. Диал. Надпреварварвам се с някого. Двоица ще се бият... Пашата изкарал един ат и арапин. Милош наредил едного, кой е юнак. — "Ше се бързиш с тоа арапин! — Или ше го посечеш, или ше та посече!" Нар. прик., СбНУ, ХLI, 436.