БЪРКАЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪРКА̀ЛКА ж. 1. Голяма лъжица с дълга дръжка, с която се бърка ястие, сладко и др. при готвене.

2. Уред или приспособление към машина за разбиване на нещо. Оловото се разбърква с помощта на преносима с мостов кран бъркалка. Д. Димитров, ОХТ II, 122. Обикновено казанът за варене [на захарен сироп] е снабден с автоматична бъркалка. А. Генадиев и др., ТЗ, 25.

◊ Станал селска бъркалка. Разг. Употребява се иронично за човек, когото използват за всякакви услуги.