БЪ̀РКАМ

БЪ̀РКАМ1, -аш, несв., непрех. 1. Пъхам, мушкам ръката си в нещо, някъде, обикн. за да намеря, взема, извадя нещо. Стефчов отиде и взе да бърка в джеба на сетрето си. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 22. — Тъй де, бъркам в торбата — няма хляб, няма лук, няма сол и пипер. В. Нешков, Н, 11. — Недей така, не викай, нищо ти няма, момче! — успокояваше го Гарибалдов и вече бъркаше в раницата си за походната аптечка. Д.

Калфов, Избр. разк., 201. Без да го погледне, тя започна да бърка в чантата си. — Два месеца по триста — правят шестстотин… нали? И този месец до петнадесети... М. Грубешлиева, ПП, 45. Не беше още свършил песента си дядо Кузман и Михаил Асен бъркаше в пазвата си за нова пара̀. Ст. Загорчинов, ДП, 118. Гърдьо поздрави по войнишки и се усмихна.. Той държеше цигара и бъркаше в пояса си за огън. Й. Йовков, ЧКГ, 51.

2. Пъхам ръка или лъжица, вилица в полутечна или гъста храна, за да си взема от нея. Ще заплача, защото мама ме би, загдето съм бъркал с ръце в мармалада. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 14. Те почнаха да сумтат и да бъркат с вилиците в големия гювеч. Елин Пелин, Съч. IV, 126. — Боже мой, — кипва внезапно мадам Тодорка, — ти пак си бъркала в крема! Хр. Смирненски, Съч. III, 125.

3. Пипам, ровя, тършувам, обикн. в шкаф, гардероб, сандък, чекмедже, за да търся, взема нещо. Когато цялата къща беше пречистена и наредена, тя започна да отваря и да бърка из старите брашовски сандъци. Й. Йовков, ПК, 17. — Да ме не види само. Да ме не види, че бъркам тук! — плашеше се старата, без сама да знае защо не трябваше да я види, че тършува в сандъка си. Г. Караславов, Тат., 252. Купът бързо намаляваше и хусарите дълго бъркаха между копията и мечовете, докато всеки си избере оръжие по своя сгода и мярка. Ст. Загорчинов, ДП, 319-320. — Тодорке, Тодорко!.. Я гледай, тя не се обажда (бърка из книгите). В. Друмев, И, 14. Никой да не смее да бърка в чекмеджето ми! △ Кой е бъркал в гардероба? бърка се безл.

БЪ̀РКАМ СЕ несв., непрех. Разг.. 1. Търся да извадя пари, обикн. от джоб, кесия и под. Роза също хвърли една монета в басейна — за късмет, за щастие — и всички почнахме да се бъркаме за стотинки... Ем. Манов, МПЛ, 179. Той повечето пъти бягаше заради мене от заседание и естествено си забравяше сакото. А в него си държал парите. — Моля, моля — казвах аз и се бърках в задния джоб. Черемухин, П, 25-26.

2. Давам пари, плащам обикн. неохотно, без желание. Той не обича да се бърка, гледа другите да платят.

Бъркам в касата (хазната). Разг. Крада обществени пари. Бъркам в кесията (джоба) на някого. Разг. 1. Вземам тайно от парите на някого. Там беше цялата челяд на Миро — да бди да не би някой да открадне нещо, а сам Ицо бе казал: — Оставете ги да гледат и ще почнат да бъркат по кесиите на мъжете си. Д. Талев, ПК, 117. 2. Принуждавам някого да даде пари или да заплати за нещо. — Протестирам! — викаше Георги Василев. — Никой няма право да ми бърка в джоба! П. Спасов, ХлХ, 169. Бъркам в очи<те> на някого. Разг. 1. Неприятен съм на някого, дразня някого с присъствието си, със съществуването си или с нещо друго; преча. Защо ще ми взимат дюкянчето, питам ви? Република, казват — та аз да не съм против? Щом е за добро, да става.. Ама кому бърка в очи мойта бакалничка? Сам си работя аз, никого не съм подял. Ем. Манов, ДСР, 346. 2. Натяквам на някого за нещо. И когато взеха да валят нападките, не знаеха как да го защищават. "Видяхте ли го вашия ръководител какво представлява!" — бъркаха им в очите. Ст. Даскалов, СЛ, 391. Бъркам се в джоба. Разг. Давам пари, плащам, обикн. неохотно, без желание. А сега си платете за прегледа и лекарствата, че и други ме чакат. Здравето е най-ценното богатство, бъркайте се по-дълбочко в джобовете. Г. Краев, Ч, 210. Бъркам с пръст в раната. Засягам най-болезненото, най-чувствителното място.

БЪ̀РКАМ

БЪ̀РКАМ2, -аш, несв. 1. Прех. и непрех. Раздвижвам течност или някаква смес (обикн. в съд) с помощта на нещо (лъжица, лопата, пръчка и под.), за да се размеси, сгъсти, да не загори и др.; разбърквам. Три дни бай Марчо бели картофи, ряза лук и бърка казаните с една голяма лъжица. А. Каралийчев, НЗ, 149. Взе медника и една мотика и отиде при разхвърляната пръст. Разкопа я, събра я, разтроши я, направи по средата ямичка и започна да налива вода. Наливаше вода и бъркаше с мотиката, наливаше и бъркаше. Г. Караславов, Тат., 213. Бъркаха глина, правеха кирпичи, издигаха разрушената ограда, колкото можеха, поправяха вратите, прозорците. Ст. Дичев, ЗС I, 357. Васил Попов бъркаше цимента с малка лопата и пълнеше кофите. Д. Добревски, БКН, 100. Султана седеше на колена пред огнището и бъркаше каша в медна тава. Д. Талев, ЖС, 327. // Приготовлявам чрез разбъркване на различни съставки (обикн. храна за добитък). Стопанката, суха женица с плитки, облечена по градски, бъркаше трици за прасето. В. Априлов, СбСт, 193. Гърмодолеца през вечер, през две им [на биволиците] бъркаше плява. Ил. Волен, МДС, 101. Прасето цяла година бе под грижите на децата: берехме му бурен, носехме от Попишка тикви,.. бъркахме му помия от царевично брашно и трици. Ив. Хаджийски, БДНН II, 18.

2. Прех. Прен. Намесвам някого в някаква работа. Ако вие с Дочоолу си имате разправии, няма защо и мене да ме намесвате... Карайте се с него, вадете си очите, мене не ме бъркайте!... К. Калчев, ПИЖ, 81. — Е, кажи тогава на твоята Христина... — Какво тук бъркаш Христина? — озъби се Пешо. М. Грубешлиева, ПИУ, 65. Аз не знам — .. — защо бъркат нас в цялата тази работа? Какво искат от болни хора? Д. Ангелов, ЖС, 40.

3. Прех. и непрех. Разг. Правя грешка при говорене, смятане, изпълнение на нещо за‑

учено и под.; греша. Тя говореше на Стефана по български, но твърде много се напрягаше, бъркаше думите, употребяваше френски думи с български окончания. В. Геновска, СГ, 268-269. Пред Нели се изсипват цяла шепа дребни пари. Тя ги грабва, брои, бърка, брои. В. Бончева, АП, 142. Колко съм говорил, не помня, но ми казаха, че съм бъркал терминологията..; не се казвало "наряд", а държавни доставки, и други подобни. К. Калчев, ДНГ, 21. В долния етаж някой разучаваше на пиано менуета на Падаревски, бъркаше все на един и същи такт, спираше и упорито почваше отначало. М. Грубешлиева, ПИУ, 253. // Непрех. Постъпвам погрешно, неправилно. — Ако питаш мене, ще кажа, че много бързаш веднага след освобождението да нареждаш личния си живот.. Мисля, че бъркаш! П. Славински, ПЗ, 279-280.

4. Прех. Разг. Неправилно смятам някого или нещо за някой друг или нещо друго; смесвам. Близнаците сядат на различни места, защото иначе всички ги бъркат. В. Бончева, АП, 62. Аз по очите познавам човека, не бъркам шмекера с честния. А. Гуляшки, ЗР, 103. Нашите бели лица бяха еднакви за туземците. Те мъчно ни разпознаваха и често ни бъркаха един с друг, особено когато ни виждаха отдалеч. М. Марчевски, ОТ, 360. — У нас се шири едно отвратително предубеждение към българската художествена литература, отричат я, без да я познават,.. — Но защо бъркате такива глупави книжлета с българската литература? — пресече го решително търговският пътник. Г. Караславов, Избр. съч. II, 81. // Не различавам, смесвам две различни неща, обърквам. Аз ги бъркам в спомена си тия няколко дни, които дойдоха по-късно, защото те всички бяха щастливи и всички еднакви в щастието си. Б. Райнов, ДВ, 96. Неговият глас звучеше рязко и диво, от вълнение той бъркаше думите си с непонятни за нея [княгинята] варварски слова. Ст. Загорчинов, ЛСС, 94.

5. Непрех. Разг. Спредл. наилислич. местоим. вдат. и (рядко) прех. Създавампречки, трудности или неприятностинякому, непозволявамнещодастане, обърквам някого, нещо; преча, затруднявам. Изнапреж бяхте викнали срещу ми, че съм ви бил бъркал. На̀ сега стоя настрана, работете де! Нареждайте се сами и работете! Й. Йовков, Б, 31-32. Снегът продължаваше да вали.. Мокротата я [лисицата] дразнеше, а тихият, едва доловим шепот, който пълнеше въздуха, и падащият от клоните кит ѝ бъркаха да чува добре. Ем. Станев, К, 39. — Босна, тъй ли било то, че това ли е то приятелство?... Ти да се смееш, пък аз... — Че смей се и ти, кой ти бърка? Ст. Чилингиров, ПЖ, 49. — Аз съм ти казала! Все аз казвам, все аз казвам, все аз съм кривата, все аз ви уча на лошо... Ох, Боже, мили Господьо, защо не си ме прибереш, та да ги не бъркам тия оправни хора?... Г. Караславов, Тат,. 232-233. Грабят от народа гладен, / граби подъл чорбаджия, / за злато търговец жаден / и пот с божа литургия! / Грабете го, неразбрани! / Грабете го! Кой ви бърка? / Скоро той не ще да стане: ний сме синца с чаша в ръка! Хр. Ботев, Съч. 1929, 14. Дайте му [на българския народ], или поне не бръкайте му да са освободи от това варварско племе, с кое той няма нищо общо, и ще видите как ще той да са устрои. Сб Пер. п II, 188. бъркам се страд. от бъркам.

БЪ̀РКА МИ СЕ несв., непрех. Разг. Изпитвам неприятно усещане за гадене; гади ми се, повръща ми се. Тя започна внимателно да следи как Евгени изчиства гнойната рана.. Но по едно време усети, че ѝ прилошава и че нещо ѝ се бърка, както сама го определи. Д. Ангелов, ЖС, 183. — Разточила съм сладка баница — Яно, не ми се яде, нещо не ми е добре. От няколко дни все ми се бърка, нищо не ми се услажда. К. Петканов, Х, 103.

БЪ̀РКАМ СЕ несв., непрех. 1. Намесвам се в нещо, в някаква работа. Боряна: Тейко! Дай им парите!... По-старият син на Вълчана: Какво?... Какво да даде? Ти да не се бъркаш. Стой настрана. Й. Йовков, Б, 137. А тя все повече и повече се привързваше към него, защото той я държеше със своята сдържаност, с търпението си, с желанието му да се бърка в живота ѝ. М. Грубешлиева, ПП, 262. От падането си в плен и от страшните часове на кораба свикнах да стоя настрана и да гледам. Да видя какво ще стане. Не се бърках. А. Дончев, ВР, 15. // Попречвам, преча за извършването на нещо. Тогава домакинът нарушава мълчанието и произнася с подчертана снизходителност: .. — Е, щом сте се харесали и смятате, че ще можете да живеете заедно, аз няма какво да се бъркам. Св. Минков, РТК, 102-103.

2. Разг. Правя грешка при говорене, смятане, изпълнение на нещо заучено и под.; греша. Бъркаше се, противоречеше си и от всичко, което говореше, много малко се разбираше. Й. Йовков, Разк. I, 221. Една вечер дядо Петър приближи до Стана и го заприказва. Той говореше за времето, за посевите и коситбата,.., но личеше, че мисли съвсем за друго — конфузеше се, бъркаше се и смущаваше. Г. Райчев, Избр. съч. I, 132.

Бъркам акъла (ума, главата) на някого. Разг. Влияя зле на някого, като му внушавам вредни идеи; размирявам. Бъркам някаква каша. Разг. Причинявам неприятности някому. Омръзна ни да се кланяме пред византийците,.., да се преструваме, че не знаем какви каши ни бъркат със сърбите, пък и венгрите... Мъже искаме да бъдем, мъже и войни, разбра ли? М. Смилова, ДСВ, 61. Бъркам си гагата (носа) някъде. Разг. Намесвам се, където не трябва, където не е

моя работа, или проявявам ненужен интерес към нещо. — Я да вземеш да ѝ кажеш да си се прибере вече. Работила, що работила там, стига ѝ толкоз... — Не си клекнала толкоз, една манджа все ще сготвиш. И не си бъркай гагата, дето не трябва! И. Петров, НЛ, 111. Впрочем, ние сме далеч от мисълта да преустройваме света и да си бъркаме носа в частния живот на хората, затова ще тръгнем по общото течение и занапред ще наричаме нашите герои също Беба и Буби. Св. Минков, РТК, 81. Какви ще ги бъркам. Разг. Нямам друг изход, принуден съм така да постъпя. — Майор Узунов избягал с другарите си на лодка по Дунава. Бае Атанас зина: — Как тъй? Защо? — Е, навили му вече, какви ще ги бърка? Юрнал е сега свят на Дунава: ще го хванат. А. Страшимиров, А, 321. Не бъркай трици. Разг. Не дрънкай глупости, не клевети. — Гдето ще рече, ти си видел, когато е избухнал огънят, чакай барем да кажа на бея, да те изпита... — Хаско, извикаха няколко цигани, не бъркай такива трици, че стига и ние няколко души да намигнем за тебе... Знаеш ли, какъвто е сърдит, ей сега ще те насече на късове и ще те даде на псетата... Ц. Гинчев, ГК, 297. Трици бъркам за някого. Разг. Ирон. Съвсем не ме интересува някой, не ми е притрябвал, не го обичам.

БЪ̀РКАМ

БЪ̀РКАМ3, -аш, несв., прех. Диал. Търся. Ми се спущи млади Стоян, / стомна барат, стомна немат, / вода барат, вода немат, / вино бърка, не се найде. Нар. пес., СбБрМ, 359. Излегло му едно орле, / грабнало се со дедото, па го дигна со се опинци, /../ Фати баба да го бъркат / да го бърка, да си плаче, / да си вика со гласове: / "Камо ми го пеливанот!" Нар. пес., СбБрМ, 371.

Списък на думите по буква