БЪ̀РКАНЕ

БЪ̀РКАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от бъркам1 и от бъркам се. Започна трескаво бъркане по всички джобове.

БЪ̀РКАНЕ

БЪ̀РКАНЕ2, мн. няма, ср. 1. Отгл. същ. от бъркам2 и от бъркам се2. Славян Дойков бъркаше мармелада.. Славян Дойков остави бъркането и се провикна весело. Д. Ангелов, ЖС, 145. Ако едър пясък се разбърка с вода, той се утаява почти веднага, щом бъркането престане. Хим. IХ кл, 1950, 35. И от друга една страна, бъркането на поета непосредствено в практическите деятелности на живота е съдбоносно за него. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 360.

2. Диал. Храна за прасе, приготвена от треви и трици, разбъркани с вода. Дядо Върбан ще излезне само да накълца вършини и да тури сенце или сламица на добичето, а баба Наца да гребне водица и даде бъркане на прасето. Ст. Даскалов, СД, 197. Къде е Орлица? — По градиняка — обади се стрина Крема, която правеше бъркане за прасето. Ил. Волен, ДД, 69.

БЪ̀РКАНЕ

БЪ̀РКАНЕ3, мн. -та, ср. Диал. Отгл. същ. от бъркам3; търсене.

Списък на думите по буква