БЪРКАНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪ̀РКАНИЦА¹ ж. Диал. Разг. Бъркотия. Изведнъж, всичката бърканица от хора в широкия коридор се превръща в сива мъгла и Слави тръгва всред нея, без да знае накъде. Д. Немиров, Д № 9, 166. И ето ме сега в това езеро, в това блато от тежка и лепкава мъгла, измъкнал се по чудо от колелетата на влака, заплетен в бърканицата от тараби, стари къщи и разградени дворове с чешми и бараки. С. Северняк, ВСД, 143-144. И близо, и далеч по за̀валния склон, /.., се емна и подхвана / борбата, и такваз смутевица настана / и бърканица, че не знаеше ни кой / напада, нито кой се брани. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 232. — Я затуй съм дошел у София. Да я спася... Много лошо щеше да стане, много бърканици, бозгуни, убийства и смърти... Земята щеше да се разтвори и сви да погълне... Ив. Карановски, Разк I, 189.

БЪ̀РКАНИЦА² ж. Диал. Мътеница, айрян. — Какво ще похапнеш?.. — Има кисело мляко, има бърканица, има сланинка. Г. Караславов, ОХ III, 174-175. Върнах се аз, опържих яйцата, нарязах салата, разбих бърканица от киселото мляко, а тя [жена ми] — мълчи и чака. Г. Краев, ВН, 1966, бр. 4636, 6.