БЪРНА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪ̀РНА ж. Устна на животно. Горана изваждаше от джобовете си бучка захар,.. Животните,..,грабваха с дебелите си бърни поднесеното, хрупваха го завчас и отново обръщаха ласкави очи към него. В. Ченков, ПС, 41. Трябваше тогава да се провирам между колите и легналите волове, които преживяха с повиснали на бърните им сламки и нишки от слюнка. Пл. 1969, кн. 23, 62. // Разг. Грубо. Устна на човек, (обикн. дебела, издута). Лицето на Данчо беше широко,.., с издадени скули, дебели бърни. Г. Белев, ПЕМ, 50. Унесен, той не усети кога цигарата угасна върху долната му бърна. Г. Караславов, СИ, 111.