БЪРЧИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪРЧЍНА ж. Диал. Баир, хълм, бърдо. Напреко през дола, до острещната бърчина, през храсталаците беше изсечена права пътека. Х. Русев, ПЗ, 94. Звънът на стадата остана зад нас и едва се чуваше иззад бърчините. А. Дончев, ВР, 22.