БЪРША —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪ̀РША, -еш, мин. св. бъ̀рса̀х, прич. мин. св. деят. бъ̀рса̀л, несв., прех. 1. Премахвам мръсотията от повърхността на нещо чрез триене, обикн. с помощта на парцал, кърпа, с ръка и под.; трия, чистя. "Офицерът е най-културният гражданин на държавата" — често споменаваше той, парфюмираше косата си и мореше ординарците да бършат прозорци, маси и кресла и да лъскат паркета. Х. Русев, ПС, 37. Когато Гърбуна бършеше масите или сечеше дърва,.., той често се изправяше, и се заглеждаше нейде в земята и се замисляше. Д. Немиров, Д N 9, 78. Хазяйката му почистваше стаята всяка седмица,.., — бършеше прах. М. Грубешлиева, ПП, 124.

2. Премахвам с триене вода, влага от повърхността на нещо, за да го направя сухо, да отстраня водата, влагата; изсушавам, трия. Раца Кочовица влезе в тяхната си стая, като бършеше мокрите си ръце с престилката. Току-що бе измила съдовете. Д. Талев, ПК, 99. Тя току-що беше мила краката си и сега ги бършеше. Г. Райчев, ЗК, 57. Свито в ъгъла на кочията, русото девойче ронеше едри сълзи, а пък неговата бавачка бършеше бузите му и думаше: — Не плачи, пиленце, не плачи. А. Каралийчев, ПГ, 89. Той пи с бакъреното тасче и като си бършеше устата и гледаше Божура с не дотам добри очи, каза ѝ. Й. Йовков, СЛ, 71. От жегата той беше станал още по-червен, бършеше потта си и пъшкаше. Й. Йовков, Ж, 1945, 159. Рукия се беше хванала за ръката ми и бършеше сълзите си. Л. Александрова, ИЕЩ, 208. бърша се I. Страд. от бърша. II. Възвр. от бърша. И спалнята им неразтребена.., а пък кърпата им за лице — сякаш цигани са се бърсали с нея! Чудомир, Избр. пр, 38. — Тая лой от що е? — Бърсах се бе, бърсах, бърсах се, като ядох. Ц. Гинчев, ГК, 179.