БЪТКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪ̀ТКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Хвърлям, премятам, тръшкам. Тя едва сега усети умората и все повече оставяше работата в ръцете на Деко. Само той не преставаше да бътка неуморно като живи хора чувалите. Ст. Даскалов, СЛ, 274. бъткам се страд.

БЪ̀ТКАМ СЕ несв., непрех. Диал. Клатушкам се, завалям се. Леката кола се бъткаше в изровения селски път и прах на тежки задушващи кълба се вдигаше из дълбоките коловози. Ст. Даскалов, СД, 499.