БЪЧВА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪ̀ЧВА ж. 1. Голям дървен съд с две кръгли дъна, направен от извити дъски, стегнати с обръчи, който служи обикновено за съхраняване на вино или ракия. Косерката беше налял в Болецовата мааза пет бъчви с червено вино, три — с бяло и две — с пелинаш. Ц. Гинчев, ГК, 348. Малко брашно остана в хамбарите и твърде малко вино в бъчвите. Й. Йовков, Разк. II, 121. И образува се една странна процесия в нощта,.. Мъже с фенери в ръце, с талиги и волски кола, натоварени с бъчви за вода. Ив. Карановски, Разк. I, 15-16. Там Марко, луд делия, / седем краля угощавал, / девет бъчви със ракия, / на ден с тях е изсушавал. Ив. Вазов, Съч. IV, 143-144.

2. Количеството течност (обикн. вино, ракия), което се вмества, съдържа в такъв съд. — Цяла бъчва изпиха! — мърмореше баба. Д. Талев, СК, 78-79. Голям Сечко, Малък Сечко и баба Марта — два братя и една сестра, имали общо лозе. От него те изкарвали три бъчви вино — на всекиго по една. Елин Пелин. ПР, 141. Заприказваха си те за нивите,.., за виното — кой колко бъчви е изкарал и по колко го е налял. Т. Влайков, Съч. III, 274. На друм седи църно Вагре /../ на ден пийе девет бачви, / девет бачви руйно вино. Нар. пес., СбНУ II, 5.

◊ В бъчва да влезе, сух ще излезе. Диал. Ирон. Голям пияница е. Дебел като бъчва. Разг. Много дебел. Душата му вони на бъчва. Диал. Голям пияница е. Като (сякаш) от (из) бъчва (излиза). Разг. За глас — който боботи, кънти. Този младеж виждах за пръв път. Направи ми впечатление изкривеното му лице.. и дебелият му глас, който излизаше сякаш от бъчва. Сл. Трънски, Н, 290.

— Други (диал.) форми: бъ̀чова, бъ̀чева.