БЪЧВИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪ̀ЧВИЧКА ж. Умал. от бъчва; малка бъчва, бъчвица. Те напълниха кофата си с вода от бъчвичката и я изляха в оризището. П. Бобев, ГЕ, 47. Двете момичета следяха ятата настръхнали.. И като че ли за потвърждение на страха им,.. от средния бомбардировач се откъсна нещо.., прилично на бъчвичка. Ем. Коралов, ДП, 106. Разшетал се свети Петър /../ та си пробил три бъчвички, / та напълнил три бъклички, / та калеса всички светци. Нар. пес., СбВСт, 41.