БЪЧКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪ̀ЧКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Блъскам, тласкам. Дядо Добри.. спеше на гумното да варди купена от геранския волски бик.. На харманите той не правеше голяма пакост с яденето си, но бъчкаше купните с рога и ги разваляше. Ц. Гинчев, ГК, 330. Без да знай, Колумб имаше злощастието да влезе между тия воюващи вълни, които тозчас начнаха да бъчкат корабите им насам-нататък. П. Кисимов, ОА I (превод), 106. бъчкам се страд. Ветровете реват и разлюлените кораби са бъчкат тук-таме от вълните, понякога издигани дор до облаците. П. Кисимов, ОА I (превод), 62.