БЪША —Речник на българския език — алтернативна версия
БЪ̀ША, -иш, и -еш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. Диал. Прикривам, укривам някого или нещо с премълчаване или отричане. — Този человек, господа съдници, видите, че не бъши нищо от онова за което ся обвинява. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 81. "Море Богдане, Богдане,.. / колко си кръви направил?" /../ А Богдан си му говори: Море кадио, кадио, / да бъшем, бъша не лови, / нело чем право да кажем. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 340.
БЪ̀ША СЕ несв., непрех. Диал. Крия се, спотайвам се. Стига се бъши зад другите в темното, излези напреш да те видим кой си! БД I, 71.